Сарачеството /седларството/ е прастар български занаят, предхождан от традиционните дейности за обработване на кожа.
Най-опитните сарачи изработват и прочутите в Родопите силяхлъци /кожени напоясни чанти/, носени от овчари–кехаи и хайдути. Техните многопластови прегради /за ножове, кавали, огнива, тютюн, барут и пищови/ са покрити с кожен капак, богато украсен с метални пулове.
Ако се върнем още по-назад във времето, ще си припомним че ремъци, каишки и обработени кожи са били нужни за конската сбруя и войнското облекло на исконните траки.
В сарашката работилница са представени и трите разновидности на занаята:
- седларство: изработване на ездитни и товарни седла (самари);
- хамутчийство: изработване на ремъчните принадлежности за впрягане на коне, магарета, мулета и камили – юзди, оглавници, хамути и др.;
- тапицерство: обшиване на седлата с подплънки от слама, вълна или други омекотяващи материали.
- интересно е, когато майсторът работи, седнал на “кончето”.