Уникалният Етнографски комплекс - Златоград ни представя как е изглеждало селището преди повече от 150 години – хубавите големи бели къщи, кръглите комини, прохладните чардаци, слънчевите стаи с много прозорци, а на приземния етаж, точно към уличката - работилницата или дюкяна.
Мекият климат и близостта с Беломорието способствали местното население, още от древни времена, да се занимана с овцевъдство и козевъдство като основен поминък. Съвсем естествено, поради големия добив на вълна, козина и кожи, като водещи занаяти тук се утвърдили: абаджийството, тъкачеството, гайтанджийството, мутафчийството, терзийството, сарачеството... Във всеки дом се помещавала една малка манифактура. Обработвала се вълна, прела се прежда, тъкали се кенарени платна и вълнени аби, шарени черги и пъстри торбички, плели се ръчно гайтани от шест и повече нишки. Мутафчиите тъкали своите писани козяци, цедилки и дисаги, сарачът изработвал цялата сбруя за животните, торби за кабагайдите, силяси за овчарите. Ножарят измайсторявал къси каракулаци и инкрустирани ергенски ножове, ножове за лов и ножове за дране... Коюмджиите /златарите/ изработвали тепелъци, гривни кубелии, пръстенчета, верижки за часовници, манокеро – най-вече използвали бронз или сребро. Дело на медникарите била цялата домакинска посуда – разляти синии, звънливи харкоми, джезвета за кафе, чашки черпаци... Грънчарите правили кюпове, гърнета, стомнички за вода и вино, връшници за печене на хляб, сачове... Тяхната работилница се помещавала в двора на църквата „Свети Георги победоносец”.
Кипял пъстър и бурен живот. Чаршията се разраствала. Хората от околните села идвали на пазар в Дъръдере. Кервани с платове, облекла, кожи и тютюн поемали за Беломорието.
Днес чаршията продължава своя живот. В деветте занаятчийски работилници на Комплекса се изработват сувенири от местни естествени материали.
Майсторките в Терзийска работилница шият ризи от ръчно тъкано кенарено платно, обшиват облеклата с гайтани, изплетени в работилницата на Комплекса. Единствено тук все още се работи ръчно гайтан. Орнаментите за украсата се шият на ръка, само с игла и конец. По същия начин се изработват и гайтанените коланчета, книгоразделители, кошнички за яйца. Украсяват се хлопки и звънчета с вълна, прежди и гайтан като амулети за дома; нижат се мънистени накити, гривнички със „синко каркатильче” против уроки. Майсторките изработват носии от всички краища на България, според изискванията на клиентите. Костюмите могат да бъдат възстановка на автентични или по-олекотени, сценични - за танцови и певчески групи. Работилницата разполага със стара бродировъчна машина от 1874 год., която е не само интересен експонат, но и все още действа.
В Тъкачната работилница майсторката работи на 100-годишен хоризонтален стан. Познавачите веднага ще забележат, че няма нито един пирон по него, а всички сглобки са направени с дървени клинове; интерсни са кокалчетата от див заек, с които са вързани нитите. На този стан майсторката тъче шарени черги, килимчета от парцали, торбички, възглавнички, тестемели, кенарено платно и т.н.
Дърворезбарят майстори геги, резбовани тавани, сувенирни магаренца, инкрустирани лъжици и яйца с метална нишка, солнички, дърворезбени съдове, пластики и т.н.
Изпод пръстите на грънчарите излизат бърдучета, стомнички, закачливи чаши, звънливи чанове, пана, репродукции на стари монети, амулети с антични образи, съдове с изрисувани пейзажи от Стария град и много други.
Майсторът сарач изработва пунгии, силяси, торби за гайди, колани, каишки за кучета, патрондаши, самари и цялата сбруя за животните.
Ножарят майстори сувенирния нож „Кози рог”, ножове за лов, за дране, каракулаци, брадвички и т.н.
Всички са залисани в работа. Чаршията е жива както и преди.