ДА СЕ ДОКОСНЕМ ДО МИНАЛОТО - Стария град на Златоград се върна 100 години назад и заживя във времето на нашите прадеди.

Неразделна част от настоящето и бъдещето е нашето минало. Не е достатъчно само да четем за него, трябва да го преживеем, да го почувстваме, за да го оценим и разберем.

На 21.09.2008 год. Стария град на Златоград се върна 100 години назад и заживя във времето на нашите прадеди.

 

  Широко разтвориха вратите на своите работилници майсторите още от рано сутринта. Пометоха ги, но не от вътре навън, а откъм вратата навътре, за да не излиза късмета и богатството от семейството. Плиснаха вода на калдъръма, та да им върви търговията, да се множат поръчките и клиентите, и да се пълни кесията с грошове.

Дюкянджиите наизнесоха стоката, засуетиха се около нея, наредиха я така, че да грабва окото. Имаше всичко – цялото плодородие на топлата есен се бе изсипало на пазара. Сочни жълти круши, дъхави праскови-дивачки, дето узряват по-късно, едро грозде, морави дренки и къпини, орехи, дебели плитки бузест лук и чесън, тумбести тикви, горски чай, гьозум, едър мисир, лъскава ръж, ситна сол, сапун..... – каквото ти сърце и душа иска, каквото е нужно за дома и стопанството.

Не бяха забравени и децата. Топлите сусамени гевречета, сладките червени петленца, гъстата боза оставяха в малките им сърчица и трепет, и надежда, че и на следващия пазар пак бобайко ще ги доведе, и пак ще да им купи.

Жените се скупчваха около терзийницата, опипваха плата, оглеждаха гайтана. Харесваше им, ама скъпо. Пазаряха се. Някои носеха вълна, други яйца, масло, мас.. – да ги разменят за най-нужното.

Чорбаджийките кокетно пристъпяха на заострените си кундри, оглеждаха пазаря набързо и все бързаха към куюмджията – а там блеснали на слънцето пръстенчета, обички, копченца, брошки – да гледаш и да въздишаш.

Момите дошли от близките села изпъстриха калдъръма със своите писани одежди. Отнейде дойде гайдарчето и захвана тежко хоро. Момите се спогледаха и отведнъж всички се хванаха и се понесоха бавно, кротко, тихо като зелените заоблени била на Родопа. Момците завъртяха друго хоро до тях. По възрастните стояха настрани и зорко следяха всяка тяхна стъпка. Един момък шегаджия изведнъж се пусна от мъжкото хоро и се втурна към момите, те писнаха и се пуснаха, бабите се развикаха и всички се разсмяха. От кафенето се чуваше песента на подпийналите селяни, ала гласът на Шолето – едър овчарин, прибрал се наскоро от Беломорието - се извиси, надви техните и се понесе над кръглите комини:

“Заспало е челебийче

на момина десна ръка

мило й е да гобуди

драчко й е да го гледа.....”

 

 

Сарачът не издържа и разлюля чановете, ковачът по-силно заудря с чука, ножарят завъртя точилото и острието на ножа блесна на слънцето.....Голяма е душата на родопчанина, без дъно и без край, в нея има място за всичко и за мъка, и за радост....Когато се радва пее, когато страда пак пее....Пее. Все пее. Плачът на гайдата обгръща планината с було и всичко утихва.

 “Дето са сълзи капали тамо ще песен да никне... “ И така се нижат “”чан до чан, цвят до цвят, песен до песен..”

Етнографски ареален комплексс-Златоград съществува от пролетта на 2001 година. Още от тогава е и идеята на инж. Александър Митушев /един от създателите на комплекса/ за въстановка на пазарен ден в Старата чаршия, но не един обикновен пазар, празник за мало и голямо. Тази година по време на традиционните Делюви празници пазарът стана реалност. Не бе лека подготовката. Бяха необходими много облекла – традиционни народни носии от Златоградския край, градско облекло /което бе осигурено с помощта на РДТ “Николай Хайтов”/, допълващ реквизит за съответните занаяти, аксесоари към облеклото, бяха доставени традиционен съд за боза, латерна, стара детска количка, количка за зеленчуци и т.н. Цялата съвременна чаршия заживя с идеята за въстановката на старата чаршия. Най-трудна бе работата на майсторките терзийки, които направиха въстановки на мъжки, женски и детски облекла, които не успяхме да открием в оригинал за събитието. Благодарност изказваме на дългогодишния директор на Смолянския Исторически музей “Стою Шишков” – Никола Дамянов, който бе неотлъчно до нас по време на цялата подготовка и ни помагаше със своя опит в организирането на такива събития. Той бе и един от най-атрактивните персонажи по време на пазара – латернаджията. Глашатай беше актьорът от смоленския театър Николай Пашов. Със своя хубав мек родопски диалект, той разпръсваше новините из пазара и обяви откриването на пазарния ден. Ние организаторите сме много щастливи от факта, че чаршията бе пълна с хора - туристи и наши съграждани, проявяващи жив интерес към случващото се и самите те превърнали се в персонажи от миналия век.

Тук бяха много от приятелите на комплекса, спомогнали за неговото утвърждаване и популяризиране – Симеон Идакиев, Николай Овчаров, Иван Звездев, Любомир Левчев, представители на медиите...

Благодарим за участието на дейците от читалищата в Златоград, Ерма река и Долен.

Благодарим на всички съпричастни към събитието!