Ножарството в днешния Златоградски край е известно по археологически материали още от желязната епоха /10-8 в. Пр. Хр./. Развитието на този занаят, в неговия съвременен смисъл, се засилва през 18 и 19 век, когато в района процъфтява традиционното овчарство, абаджийство, терзийство, кожарство. Тогава се изработват широка гама малки, средни и големи ножове от типа “каракулак” и “ятаган”.
В ножарската работилница може да се добие представа и узнаят подробности за историческия развой и разнообразие на хладните оръжия (особено през последните две столетия), както и да се наблюдава умението на майстора-ножар Иван Митушев. Той реставрира стари ножове и ятагани. Изработва каракулаци, ками, касапски и ловджийски ножове, ножове за дране, ловджийски брадви. За дръжките използва дърво - чимшир или орех; и рога от елен, бивол и др. Украсата е богата и разнообразна - инкрустация, гравюра, дърворезба, метална релефна украса и др.
Гордост за ножарската работилница е уникалният сувенирен нож - "кози рог".