От незапомнени времена в Родопите се плетат върви, наричани “възи”, “вози”. Възите са обли, когато са плетени на ръка от цветни вълнени нишки, и плоски, лентовидни, когато се заплитат на специални “дъски”, “доски” – две или четири на брой.
За облите гайтани родопчани изобретяват ръчен чарк, наречен “магаре”, в който вплитат от 8 до 22 нишки.
През първата половина на 19 век в балканските и подбалканските селища се създава и въвежда механичният стан, който модернизира гайтанджийството и го превръща в основен поминък. В Родопите преходът от плетене към тъкане на гайтани се забавя, за да остави почти до наше време гайтанджийството в затворения кръг на домашните женски занимания.
В гайтанджийската работилница вниманието на посетителя се привлича от двата чарка – машините за плетене на гайтани. Те са повод за гордост – твoрение на българския технически гений от първите десетилетия на ХІХ век.
Ежедневно тракането на гайтанджийските чаркове оглася калдъръма на комплекса. Задвижвани с водна сила в миналото, днес чарковете работят с електричество. Но това е единственото нововъведение. След като гайтаните са изплетени, започва същинският майсторлък. Най-напред гайтанът се пърли, за да стане гладък, без власинки. Следва боядисване – наклаждат се огньове, а върху тях казани с резлични бои. Най-често гайтаните се боядисват в черно, но могат да бъдат в най-различни цветове. Следва изпиране, за да не "пускат" гайтаните при ушиване на костюмите, и съхнене на слънце. Последният етап е най-атрактивен. Тогава на лицето на гайтанджийската работилница грейва дъга от вълнени гайтани.