Археологическите проучвания на некрополите в Златоградското землище /местностите Чойнови лъки, Джерахови ниви, селата Аламовци, Кушла и др./ сочат, че и тук ЗЛАТАРСТВОТО, като отделен художествен занаят, е познато през цялото Средновековие. Откритите накити за главата, за гърдите, за пояса и ръцете по материал и форма и прилагани техники /леене, коване, вграждане на цветни стъкла, полагане на емайл, използване на филигран/ са аналогични на тези от другите краища на българската етническа територия. През Възраждането нуждите от сребърни, златни и други накити задоволяват предимно пътуващи майстори от Устово, Райково, Драма ...
В златарската работилница в отделни витрини магат да се видят не само образци от рудите и кристалите, добивани в мините на Златоградско, но и характерни ювелирни произведения – с различно предназначение, разпространени особено в Средните Родопи. Тук се предлагат златни и сребърни бижута, полускъпоценни камъни и имитационна бижутерия.